МУРАТУБА ~ Тема 159

Берен Саат

Тази вечер човек не може да заспи. Сълзите пълнят очите ни, преливат и се стичат по лицата ни. Какво ще променим, ако отново излезем на „Таксим“? В тази страна с всяка изминала година жената се цени все по-малко. Знам, че ще става по-лошо. Тези проблеми отново ще се подценяват, отново вината ще бъде търсена в жените, отново ще бъдат намерени оправдания. Деградацията ще продължи. Чувството на отвращение и погнуса ще остане.

В моята страна е трудно да си жена. Още по-трудно е да си красива жена. Гледам това красиво лице днес и спомените нахлуват в главата ми. Момчетата, които вдигаха полите ми в началното училище, неприличните подхвърляния, които ме съпровождаха по пътя от училище до вкъщи, бързите стъпки, с които се прибирах нощем, книгите, които притисках към гърдите си, за да ги прикрия. Таксиметровите шофьори, които си наместваха огледалата, за да могат да ме оглеждат на задната седалка, съучениците, които ме тормозеха, защото отказвах да изляза с тях, мръсните думи, които ми говореха, когато ми се обаждаха от домашния си телефон, лицето на онова 15-годишно момче, което ме преследва до дома ми и ми показа еректиралия си полов орган, изтичването ми вкъщи с треперещи ръце при вида на тази гледка, мълчанието, страха да го споделя с когото и да е, скандалът, който вдигнах на един телевизионен шеф, който опипваше задните ми части по време на официална вечеря, партньорите ми, които не можеха да преглътнат факта, че искам да се разделим, боричкането ми с един актьор, който по време на приятелско събиране нахлу в тоалетната и започна насила да ме целува. Делото за използването във филм на тайно заснетия профил на гърдите ми. Новината, която излезе днес, че са ме заснели с отворен цип на панталона. Каква страхотна новина! Това са хора, които нямат никакво уважение към жената, нейното тяло, нейния избор, нейните права. Въпреки всичко това напоследък си казвам, че съм късметлийка. Все съм се разминавала на косъм. Още не са ме изнасили, не са ме наръгали с нож, не са ме пребили до състояние на кома на автобусната спирка, не са ме нарязали на парчета и натъпкали в куфар, не са ме поляли с бензин и изгорили. Престъпление е да си затваряш очите за ставащите около теб престъпления. Някой ден ще ти потърсят сметка за това. Наш дълг е да защитаваме живота и правата на всеки човек, независимо от неговия пол. Надявам се, че Озгеджан, ще спи спокойно с мечтите си, забравяйки за своя последен ден.