-
muratuba+6
.User deleted
Пак ръми, ръми, ръми...
Плаче пак небето,
че ги няма вече птиците,
че отишло си е лятото.
Пак ръми, ръми, ръми...
Тежки облаци прелитат.
И подгизва в есенни сълзи
шарената земна пита.
* * *
Пак ръми, ръми, ръми...
Но вървя в дъжда щастливо -
знам, че щом се лее дъжд, и ТИ
в спомените с мен се сливаш!
Пак ръми, ръми, ръми...
Шарени чадъри се разтварят.
Всички крият се под тях, а НИЕ -
НИЕ чрез дъжда си разговаряме!
* * *
Пак ръми, ръми, ръми...
Глътка дъжд е глътка нежност!
Всяка есен... завали ли
пак подгизваме в надежда!
Пак ръми, ръми, ръми...
Тъй е устроен света -
презимува ли земята под сълзи
пак напролет бликва любовта!
Edited by muratuba - 1/10/2013, 21:58
.
МУРАТУБА ~ Тема 148Asi & Demir Forever |
