-
muratuba+9
.User deleted
Ти някога заспивал ли си сам,
до друго тяло, недокоснато...
И чувствата, прогонени в деня,
да се завръщат и да глождат,
да не помага никоя сълза
очите до съня да се докоснат?
Да молиш тишината на нощта
с любимия ти глас да проговори,
да шепне тъй, че тялото до теб,
да не потрепва недоволно...
Да искаш да извиеш като вълк
плача на болката си към Луната,
с очи отворени пак да осъмнеш,
и да изгарят първите лъчи мечтата?
Събуждал ли си се така, незнам,
до друго тяло, нежелано...
Да бягаш като Дявол от тамян,
със пръсти, впити в дланите,
до кръв оставили следи,
докато свити устни бранят
дъха от набезите чужди,
с извърнати встрани очи,
за да не изричаш пак лъжи,
спасявали те винаги при нужда.
И да се молиш на сърцето
да спре да вика име,
от паметта ти забранено,
за да забави своя ритъм?
Обичал ли си някога? Кажи!
И няма повече да питам...
Защото знам по себе си -
така живеят всички
когато обичта е скитница....
Edited by muratuba - 10/2/2013, 09:02
.
МУРАТУБА ~ Тема 138Asi & Demir Forever |
